Какво е сатанизъм?
Сатанизмът произлиза от талмудо-кабалски култове, следващи различни ритуали, включително жертвоприношението на деца на семитския бог Молох, изкормване на бременни жени, изнасилване на деца (както и изпиване на кръвта им), за да им се вземе жизнената християнска енергия, а разбира се - и борбата с християнството и човечността.

Според Кабала първата Адамова жена не е била Ева, а някоя си Лилит. Тази Лилит избягала от своя мъж, Адам, защото не искала да бъде подвластна му, да бъде "под него", буквално и преносно - в полов акт и окуражавайки се, че са равни, че са създадени по един и същ начин - от пръст. Лилит избягала край Червени море в дяволската земя, където станала любовница на Сатаната.

Преди няколко седмици излезе новината, че Нетфликс, една от световните филмови компании, разпространяващи неморална и развратна пропаганда, ще излъчва филм, специално посветен за Рождество Христово, озаглавен "Първото изкушение на Христос", в който Исус Христос е представен като хомосексуалист, содомит, а Дева Мария - като наркоманка, отдаваща се на манипулативното удоволствие от марихуаната. Ето за какви са изобразени Христа Спасителя и Светата Майка от пропагандните гиганти - за греховници.
Какво представлява изкушението на Христос? Исус Христос се намира в пустиня, заедно със Сатаната, който се опитва да го подмами и изкуши с различни удоволствия, но Христос издържа на натиска заради своите вяра и воля. Едва няколко медии споменаха тази аномалия. Една от тях е "Площад Славейков" (ТУК). "Площад Славейков" е финансирана от Фондация "Америка за България" - основен механизъм в България на USAID (Американска агенция за международно развитие), чрез който се финансират редица непартийни организации (сред които и Български Хелзинкски Комитет, защитаващ педофили-рецидивисти, цигани и убийци като Джок Полфрийман - по този случай може да прочетете статията ни ТУК), въвеждащи новият неолиберален ред. "Площад Славейков" изобщо не изложи случая като нередност. Напротив, тя говори сякаш християните са някакво малцинство, появило се от нищото, служейки си с изрази като "нестандартно отношение", "нетрадиционен Исус" и "християни настояват създателите на филма да бъдат подведени под отговорност за обида към религиозните им чувства", което е абсолютна подигравка с християнската идея, водила човечеството в продължение на хиляди години. Един трик на сатанистите за унищожението на християнската вяра е постепенното говорене за християните като отделна общност - "Днес християните празнуват..." вместо "Днес празнуваме..."

Вероятно на създателите на филма не им харесва отношението на Библията към хомосексуалисти, поради което са решили да замъглят очите на зрителите по този въпрос:

"Ако някой легне с мъжко като с женско, и двамата са извършили гнусота; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях." (Левит 20:13)

"Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост пред Господа твоя Бог." (Второзаконие 22:5)

Всеки нормален човек разбира, че джендърската идеология няма как да бъде приета от едно общество, изповядващо Божията идея, освен ако тя не бъде надвита от Сатаната.

"Защото такива човеци са
лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел." (ІІ. Коринтяните 11:13-14)

Обвиненията в жертвоприношение на деца срещу евреите се смятат за "недоказани" и са наименовани с термина "Кръвна клевета срещу евреите". Въпреки това първите сведения за еврейски жертвоприношения на деца се намират в Библията:

"Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа. Вие (Израилтяните), които се разжегвате между дъбовете, под всяко зелено дърво, които колите чадата в деретата, под разцепените канари?" (Исаия 57:4-5)

"Никак да не посветиш от семето си на Молоха." (Левит 18:21)

"Да речеш на израилтяните: Който от израилтяните, или от заселниците в Израиля чужденци, даде от семето си на Молоха, непременно да се умъртви; людете на земята да го убият с камъни." (Левит 20:2)

Статуята на Молох е с форма на теле, която била нагрявана с огън, като децата били хвърляни, за да се опекат в пещта й.

"И съградиха високите места на Ваала, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огъня на Молоха, - нещо, което не съм им заповядал, нито е идвало на сърдцето Ми мисълта, че ще сторят тая мерзост та да направят Юда да съгрешава." (Еремия 32:35)

26 март - Празникът на мъчениците от Кръвната клевета
"Някой уби малките момченца. Някой ги отвлече. Измъчва. Уби. И накрая изхвърли осакатените им тела. И вместо да открият гнусните убийци или да живеят с неудобната истина, че извратените престъпления ще останат неразкрити, тълпите от цяла Европа създават още по-голям ужас чрез още мъчения, убийства, кражби и остракизъм."

Предисторията е следната: когато осакатен детски труп се е появявал някъде, историята показва, че евреите са практикували ритуално жертвоприношение на човек. В някои случаи се гласи, че евреите са прилагали Разпятието на детето преди да умре вследствие на кръвозагуба от мъченията. Често разпространено е вярването, че кръвта на християнско дете е била необходима или поне желана за приготвянето на маца за Пасха. Тогава тълпите търсят отмъщение за кръвта на евреите. Би било редно случаите на мъчениците (или поне част от тях) да бъдат споменати.

Случай I: Уилям офа Норич
Уилям офа Норич е английско момче (2 февруари 1132 г. - 22 март 1144 г.), за чиято смърт е обвинено еврейското общество в Норич. Това е първият документиран случай от Средновековието на ритуално убийство от евреите. Монахът Томас от Монмут документирал тази история с мъчителни подробности.

Уилям е бил чирак кожухар, който често е влизал в контакт с евреи. Като част от неговата търговия, му се е налагало до посещава техните домове. Малко преди неговата смърт мъж, твърдящ, че е готвач, работещ за архидякона в Норич, се доближил до майката на Уилям с предложение към него да стане част от архидяконската кухня. На майка му били заплатени три шилинга, за да го пусне. По-късно момчето Уилям посетил леля си в компанията на този човек. Обаче леля му била подозрителна, заради което изпратила дъщеря си да ги проследи, след като си тръгнат. След това Уилям и човекът били видяни да влизат в къщата на местен евреин. Това е последният път, в който Уилям е видян жив. Денят е бил вторник от Страстната седмица.

Събота от същата седмица тялото на 12 годишния Уилям било открито в близост до Норич. Нараняванията по него са предполагали насилствена и мъчителна смърт. Подготовката за погребение започнала. Междувременно членове не семейството му, един от които свещеник, дошли, за да потвърдят самоличността на Уилям. Тялото му било погребано с подходяща церемония.

Теобалд от Кеймбридж, евреин, който се присъединил към манастира в Монмут, след като приел християнско кръщение, разказал за еврейското вярване, че за да възстановят Израел, е трябвало да жертват по едно християнско дете всяка година. На еврейска годишна среща в Нарбон е била определена Англия за 1144 г., годината на смъртта на Уилям.

Случай II: Харолд офа Глостър
Св. Харолд е част от групата на английски светци от 12 в., които имат поразително сходни черти: Всички те са били деца, мистериозно убити, приветствани като мъченици на антихристиянските практики сред евреите и убити през един и същи сезон.

Тялото на Харолд е намерено по течението на река. Твърди се, че е избрано от евреите на 21 февруари 1168 г., за да го измъчват в нощта на 16 март същата година. Раните по тялото му довели до заключението, че детето е носело корона от тръни и че е било подложено на разпъване с изключителни жестокости.

Случай III: Робърт офа Бури
Робърт е английско момче, включващо се към вече споменатата група на английски светци. Робърт е намерен мъртъв в Бери Сейнт Едмъндс през 1181 г. Твърди се, че Робърт е бил отвлечен и убит на Разпети петък. Монахът Джоселин де Брейкълнд от същото градче по-късно пише хроника, обхващаща този период. Монахът отбелязва и за книгата му за живота на Св. Робърт и чудесата, извършени от него, която за съжаление не оцелява. Според оцелелият през вековете отчет на Джоселин в историята на абатството Бъри "момчето светец Робърт е убито и погребано в нашата църква". Друго сведение гласи, че е бил мъченик на Великден заради евреите, а по-късно твърдение го представя като "момче, разпънато от евреите". Монахът Джон Лидгат пише поема, озаглавена "Молитва за Св. Робърт", която навежда на мисълта, че историята за смъртта на момчето е близка до тази на Уилям, според която евреите са отвлекли детето с помощта на Юдоподобен християнски съучастник, след което е измъчван и разпънат като пародия на смъртта на Исус Христос. Лидгат твърди, че Св. Робърт е бичуван и прикован към дърво. На илюстрация към латинска молитва за момчето той лежи в канавка до дърво, като наблизо стрелец изстрелва стрела нагоре, която е осветена от гигантско слънце. Друго изображение с надпис "Старата жена пожела, но нямаше способността да скрие Божията светлина" показва жена, държаща детето над кладенец. Това вероятно е "сестрата", падаща се християнски съучастник според Лидгатовата поема, еврейка, опитваща се да скрие тялото. Зачестилите ритуални убийства на евреите довеждат до атаката по време на Цветница през 1190 г. против тяхното общество, което е изгонено от Бъри Сейнт Едмъндс, като 57 евреи биват заклани.

Случай IV: Симон Трентски
Симон Тренски (1472 г. - 21 март 1475 г.) е момче от град Трент, намерено мъртво близо до избата на къщата на еврейско семейство.

Ден преди еврейския празник Песах Симон е играл пред къщата на семейството му, докато родителите му били ангажирани с работа. Когато се прибрали у дома, разбрали, че Симон го няма, при което започнали да търсят навскядъе, но без какъвто и да е успех. Градските власти се присъединили към неговото издирване. Поради зачестелите отвличания на християнски деца от евреите се появил слух, че именно те са отговорни за изчезването на малкия Симон. Еврейската общност се е състояла само от три домакинства - на Самуил (пристигнал през 1461 г.), Тобиас и Енгел, които били много богати. В Самуиловия дом се намирала местната синагога, както и еврейското училище, но когато домът му е обискиран, нищо не е намерено.

След няколко дни Тобияс известил властите, че евреите са намерили момчето в местния ров. Когато тялото му било извадено, спрямо прободните рани станало ясно, че Симон е умишлено убит. Нараняванията по трупа говорели само и единствено за изключително жестоки садистични мъчения, типични по антихристиянски. Показанията на евреите си противоречили, тъй като ровът бил проверен още при изчезването на Симон, поради което всички евреи били арестувани. Имало и свидетели, потвърдили стоновете на дете, идващи от близката синагога. В съда отначало евреите отричали за каквато и да е вина, но когато доказателствата започнали да ги притискат, те си признали абсолютно всичко. Участващите в ритуала евреи са екзекутирани.

Други известни случаи са Светото дете от Ла Гуардия, който става повод за изгонването на евреите от Испания през 1492 г., Гавриил Бялистокски и Андрей Юшчински.
ТУК можете да откриете лист с 359 гонения на евреи през историята, повечето от които заради ритуални убийства на деца и канибализъм, а ТУК лист с приблизително всичките 1030 гонения.


"Защото израилтяните и юдейците са извършвали само това, което бе зло пред Мене, от младостта си; защото израилтяните не струваха друго, освен да Ме разгневяват с делата на ръцете си. Защото от деня, когато съградиха тоя град дори до днес, той е раздразнял гнева Ми и яростта Ми, та да го отхвърля от лицето Си поради всичкото зло, което израилтяните и юдейците извършиха та Ме раздразняха, те, царете им, първенците им, свещенниците им, пророците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители. Те обърнаха гърб към Мене, а не лице; и при все, че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, пак те не послушаха и не приеха поука; но поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го оскверниха" (Еремия 32:30-34)

"Но Израилевият дом възстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя. Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които бях ги извел при това, Аз им се заклех в пустин, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, земя гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни, защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми и оскверниха съботите Ми; понеже сърдцата им отиваха след идолите им." (Езекиил 20:13-16)

Пропаганда от Съюза на ратниците за напредъка на българщината

Концепцията за двата вида свобода - свобода "от" (англ. liberty) и свобода "за" (англ. freedom), за първи път е направена от един първите теоретици на либерализма - атеистът Джон Стюарт Мил, и впоследствие доразвита от евреина Исая Бърлин.
Свобода "за" е свободата за поддържане на ценности и морал, за традиционното семейство, за половете, за расите, за Истината, за Бог.
Свободата "от" е свободата от поддържане на ценности и морал, от традиционното семейство, от половете, от расите, от Истината, от Бог. Свободата "от" е за неограничената индивидуална свобода, поне на думи, тъй като в реалността само алчността и лакомията са неограничени.
Невъзможно е да отхвърлим традиционното семейство, половата и расовата принадлежност. Това са принадлежности, дадени ни от Бог, от върховната Истина. Думата "семейство" идва от "семе" - Продължение на вида, на който процес са способни само мъжа и жената и никой друг. Никоя друга либерална сатанистка извратения (през 2015 г. Комисията за човешки права на Ню Йорк като част от антидискриминационната си политика издава списък с 31 пола, като на 17 място е жената, а на 18 - мъжът). Жената е жена, а мъжът е мъж. Те не са равни. Не са и нито по-висши или по-низши един от друг. Те са създадени от върховната Истина, за да се допълват един другимо, за да поддържат баланса в природата, за да създадат семейство, за да продължат човешкия вид. Белият човек е бял човек, а негърът - негър. Представата за човечеството може да се добие само след изучаването на неговите различни съставни части - на човешките раси. Всяка раса има свои индивидуални качества и недостатъци. Расовите признаци се наследяват от потомството. Всяка раса има собствен, абсолютно уникален и общ за всички нейни представители генотип.

Из Протоколите на ционистките мъдреци четем:
"През времената, когато народите считаха своите царе за чиста еманация на божествената воля, те сс подчиняваха безропотно на монархическия абсолютизъм. Обаче от деня, когато ние им предложихме представата за собствените им права, вече взеха да гледат на царете като на обикновени смъртни. Свещеното помазване престана да бъде приемано от народа като божествено, а щом ние им отнехме и вярата в господа, силата на властта беше изхвърлена на улицата - сиреч стана публична собственост, и ние я заграбихме." - Протокол №5

"Институциите са си разпределили всичките функции на управлението: административна, законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Така те действат в държавния организъм подобно на органите в човешкото тяло. Ако увредим една част от държавната машина, държавата заболява също както човешкото тяло - и умира. Щом ние вкарахме в държавния организъм отровата на либерализма, цялата му политическа структура се измени: държавите бяха поразени от смъртоносна болест - отравяне на кръвта. Остава само да чакаме края на тяхната агония." - Протокол №10

През 19 в. немският евреин и атеист Карл Маркс създава комунистическата идеология, която впоследствие издига на пиедестал крайните материализъм, богоборство и богохулничество благодарение на държавните преврати, които комунистите спретват в редица държави.

"Когато най-сетне окончателно вземем властта посредством държавни преврати, подготвени навсякъде едновременно в един и същи ден, а и след като всичките съществуващи правителства бъдат веднъж завинаги признати за негодни да управляват - което може да се случи след още много време, дори цял век, ние ще се погрижим да няма заговори срещу нас. За тази цел ще екзекутираме безмилостно всички, които решат с оръжие в ръка да оспорват властта ни.", Протокол №15

Съществуват записки, според които болшевиките, 70-80% от които евреи, когато завземат властта в Русия и убиват царското семейство, изяждат децата и изпиват кръвта им - Един вид вече са разхлабили християнската вяра и притежават "православната цивилизация" на Русия. След като властта в Русия е изцяло завзета от евреите-болшевики, всеки, който притежава копие на Протоколите на ционистките мъдреци, е безмилостно разстрелян.

"Атака срещу християнството" от Хенри Форд
1899 - 1900 г. Евреите правят опит да бъде премахната думата "християнски" от Конститутицята на щата Вирджиния.
1906 - 1907 г. Оклахомски евреи пращат петиция до Конституционния съвет, протестирайки срещу официалното признаване на Христос в новата щатска конституция, понеже формулировката там влизала в противоречие с Конституцията на САЩ. По настояване на евреите шескпировата пиеса "Венецианският търговец" отпада от учебните програми на държавните училища в щатите Тексас и Охайо.
1907 - 1908 г. Настояване от страна на еврейството за пълно придаване на "светски" характер на обществените институции в цялата страна, което представлявало защита на еврейските конституционни права. Съдия Брюър от Върховния съд заявава, че "държавата е християнска" и това предизвиква възражения от страна на равините, последвани от злобни публикации. Еврейството в много градове агитира срещу четенето на Библията и песнопенията на коледните тържества в градовете Филаделфия, Синсинати, Сейнт Пол и Ню Йорк.

1908 - 1909 г. Отправен е протест до губернатора на щата Арканзас по повод на "христологични изрази", употребени от него в обръщението му по случай Деня на благодарността. Професор Готхард Дойч (1859-1921 г., р. в Моравия, става равин в Бърно, от 1891 г. преподава еврейска история в Синсинати и Чикаго) протестира срещу "христологичните молитви" по време на репетициите за тържество по случай завършването на гимназиите в Синсинати. Еврейската общност в Тамакуа, щата Пенсилвания, отменя разпоредбата за ежедневно четене на Библията в училищата. Местният Женски еврейски съвет (Council of Jewish Women) в Балтимор отправя петиция до училищните настоятелства да се прекратят коледните богослужения за училищата. В Ню Йорк се организират бойкоти срещу търговци, които отварят магазините си в събота.
1909 - 1910 г. По искане на евреите училищното настоятелство в Бриджпорт, щата Пенсилвания, гласува да бъде отменено казването на "Отче наш" в училищата.

1910 - 1911 г. Опитът да бъде признат еврейският език за официален бива осуетен от съдията от Върховния съд Гоф. Чикагските евреи променят датата на изборите, понеже съвпадаа с последния ден на Пасхата. Евреите се противопоставят на четенето на Библията и пеенето на химни в детройтските училища. Равините принуждават училищното пастоятелство в Хартфорд, щата Кънектикът, да свали от учебната програма "Венецианският търговец" на Шекспир. Нюйоркският Кехил извършва две противоречиви неща: подкрепя изготвена харта за позволяване на евреите да вършат всякаква работа (бизнес) в неделя, а същевременно се застъпва за стриктното изпълнение на неделните религиозни правила.

1911 - 1912 г. Пасаикски евреи пускат петиция до училищното пастоятелство да се преустанови четенето на Библията и пеенето на коледни песни в училищата. По молба на равината трима директори на държавни училища в Роксбъри се съгласяват да махнат коледната елха, както и всички останали символи, свързани с празниците, от техните училища. Евреин, делегат на конференцията по приемане на щатската конституция в Охайо, предлага чрез конституцията да бъде забранено използването на всякакви християнски религиозни цитати в училищата. По молба на нюйоркския Кехил Съветът на университетсата управа приема следната резолюция: "По време на празнични чествания, провеждани ежегодно от Асоциацията на детските градини на територията на университетие, всички символи от сектантски характер, включително коледни елхи, коледни песни и програми, да бъдат отстранени."

1912 - 1913 г. Евреите в Джаксънвил, щата Тенеси, настояват да бъде въведено запрещение срещу четенето на Библията в училищата на града. Годишното събрание на Независимия орден Б"най Б"рит в Нешвил, щата Тенеси, приема резолюция срещу четенето на Библията и коледните песни в държавните училища. Чикагският Съвет по образованието, станал място за множество еврейски агитации, одобрява препоръката на подкомисията да бъде махната Коледата от списъка на официалните празници в училищата.

1913 - 1914 г. Енергията на еврейството се концентрира върху задачата да бъде предотвратена промяната на имиграционните закони в САЩ, целяща защита на страната от "нежелани" чужденци.

1914 - 1915 г. По-нататъшни опити на Кехила да предотврати промяната на неделните правила.
1915 - 1916 г. Еврейството е в опозиция на всички движения, опитващи се да осигурят на училищата свободно използване на Библията.

1916 - 1917 г. Еврейството подема широкомащабна кампания срещу "клаузата за грамотността" в Имиграционната харта на страната.
По искане на евреите от Ню Хейвън, щата Кънектикът, Съветът по образованието отменя изучаването на "Венецианският търговец", но също така въвежда и забрана върху "Приказки от Шекспир" на Чарлз Лемб.
*Клауза за грамотността - старо изискване населението да минава тестове за грамотност преди получаване на гласоподавателски права с оглед неграмотните да не стигат до избирателните урни; аналогична клауза касаела и имигрантите; щом обаче Върховният съд през 1915 г. я намира за антиконституционна, щатите един след друг почват да я премахват.
1918 - 1919 г. Началникът на военната полиция Краудър, оглавяващ Наборната комисия при Въоръжените сили на САЩ, издава инструкция към всички медицински служители, участващи в прегледите на новобранци, съгласно разпоредбите на Министерството на здравеопазването, в която споменава: "Родените извън страната, особено евреи, са по-склонни към симулации, отколкото родените в Съединените щати". Веднага главата на Американския еврейски комитет (АЕК), Луис Маршал, телеграфира на президента Удро Уилсън с настояване: "по-нататъшното цитиране на тази неприемлива форма да бъде незабавно прекратено", след което президентът нарежда фразата да отпадне.
Адмиралтейството на САЩ изпраща обява до вестник "Ню Йорк Таймс", търсейки чиновник за щаба и заявявайки, че предпочита кандидатът да бъде християнин, което винаги е означавало неевреин. Вестникът отказва да го публикува, а Луис Маршал отново влиза в действие, обръщайки се с протест към държавния секретар при президента Уилсън - Бейнбридж Колби, и настоявайки, че "не от някакво желание да се търси наказателна отговорност, а просто за да се даде пример и да се установи необходим прецедент, тази обида би трябвало да бъде последвана от отстраняването от обществена служба на човека, който я е нанесъл, като обществото бъде уведомено за причината". Прави впечатление тонът, който Американският еврейски комитет използва, когато се обръща към високопоставени служители от името на еврейството. Не е същият, както когато се касае за представител на някоя друга раса или вяра.
Издаваният за офицерите от тренировъчните лагери на американската армия "Наръчник на Платсбърг" съдържа израза "идеалният офицер е християнин". Веднага АЕК протестира срещу " христалогичните изявления" и фразата в наръчника бива променена на "идеалният офицер е благовъзпитан".
Лигата срещу клеветите (Anti-Defamation League) обявява, че в 150 града на Съединените щати "Венецианският търговец" е изключена от учебните програми на училищата.
1919 - 1920 г.  Кехилът постига такъв успех в своята компания, че прави възможно един евреин рекламодател в Ню Йорк да може да пише, че желае да наема само евреи на работа, обаче неевреин не може да изявява публично нееврейските си предпочитания.
И така продължават нещата, година след година, чак до наши дни. Споменатите тук случаи са типични, а не изолирани. Те отразяват какво на практика става в САЩ през цялото време, докато евреите преследват своите "права". Никой не се противопоставя на еврейските подходи и методи. Евреинът може да си използва своя календар, да си води свой собствен живот в собственото си гето, да си спазва каквито иска свои диетологични принципи, да си коли добитъка по начин, който никой не би одобрил, ако го узнае, и може да върши всички неща без чувство за вина, без да бъде породен и най-дребния въпрос относно правата му над тях. Обаче неевреинът е истинският "преследван". Той е длъжен да върши всичко по начин, който евреинът иска да бъде вършено. Ако ли не, значи накърнява "правата" на евреите!

По време на Първата световна война излиза наяве истината за търговията на бели хора от евреи в Америка. Организации, участвали в тази търговия, са "Асоциацията Макс Хокстим" или "Независима благотворителна асоциация" (Independent Benevolent Association), създадена в края на 19 в. от група еврейски търговци на бели робини. Известен факт е, че през Средновековието евреите стоят до голяма степен в основата на търговията на бели християни.

Евреинът Бела Кун (1886 г. - 1938 г.), политик от Унгарската комунистическа партия, ръководи Унгарската съветска република, просъществувала 133 дни през 1919 г. Член е на ръководството на Коминтерна, а през 1921 г. е съветник в Германската комунистическа партия. Прави опити заедно с анархистки банди да организира въоръжени бунтове.

През голямата война евреите, наброяващи едва няколко процента от населението на Германия, държат близо 40% от ресурсите на страната и повече от 80% от медиите. Гладът, недостигът на ресурси и индустриалния смут са преките причини за германския крах (довел до избухването на трагичната втора световна война) в първия световен конфликт.

През 1893 г. еврейката Роза Люксембург (1871 г. - 1919 г.), марксист, феминист и богоборец, участва в създаването на Социалдемократическата партия на Кралство Полша и Литва, а през първите години на 20 в. се присъединява към Германската социалдемократическа партия. През 1915 г., заедно с Карл Либкнехт, основава пацифисткия съюз "Спартак", който на 1 януари 1919 г., се превръща в Германската комунистическа партия. Вдига пролетариата в Германия на стачки, призовавайки за диктатура на пролетариата. Още през втората година от световната война германските евреи казват, че падането на Германия е нужно, за да се издигне пролетариатът. Щрьобел (виден социалдемократ, наред с Кл. Цеткин, А. Талаймер и Р. Люксембург) декларира "Открито признавам, че пълната победа на страната не е в интерес на социалдемократите" и "След една извоювана победа възходът на пролетариата би бил невъзможен". Хенри Форд смята, че "революцията е израз на еврейското желание за власт. Партиите са само инструменти в плана на евреите относно вземането на властта. Така наречената "диктатура на пролетариата" е на практика диктатура на евреите".

През 1919 г. евреинът Магнус Хиршфелд създава Института за науката на сексуалността. Неговата цел е прокарването на хомосексуални идеи сред немското общество, като през периода си на съществуване институтът успешно разпространява хомосексуална, развратна, порнографска, еротична и секуларистка литература, омърсяваща моралното съзнание на германците. Тази нередност съществува до 1933 г., когато нацистите изгарят цялата содомитска и марксистка литература, промотирана от евреите.

След 1 март 1941 г., когато България влиза в съюз с Нацистка Германия, репресии върху евреите най-вече е имало заради масовото им изповядване на противоречащата си на царския строй комунистическа идеология, включително и заради активното им участие в партизанското движение.

След 9 септември 1944 г. новата комунистическа власт подлага хиляди свещеници и други църковни служители под непрестанни репресии, стотици от които убити. През 1958 г. по наредба на ЦК на БКП започва крайна безбожна и антирелигиозна пропаганда. По линия на духовенството се водят 1158 оперативни дела със 1165 обекта. БПЦ, католическата църква и сектите са под непрестанно следене. Светият Синод забранява на свещениците да се включват в нецърковни длъжности и дейности. Активизират се православните християнски братства, които по план за религиозно-просветната дейност изнасят беседи и разпространяват религиозна литература. ДС констатира, че духовенството не следва социалистическото развитие на страната, стои на реакционни позиции и води антиматериалистическа пропаганда. Шпиони на ДС постепенно навлизат сред духовните дружества, тъй като осъзнават, че липсата на агентура сред висшето православно духовенство. За повече информация относно борбата на БКП против духовенството може да прочетете в книгата на Христо Христов и Вили Лилков "Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност".
След същия комунистически преврат новата власт обявява българските евреи за "българи от еврейски произход", които нямат нищо общо е евреите от Израел или САЩ, като се насърчават смесените бракове заради наложената ни от Москва политика на асимилация спрямо евреите. Именно заради това много дейци на комунистическата партия са се женили за еврейки. Това е още едно доказателство за противобългарската политика на червената власт - Изпълването на българските жили с еврейска кръв. 53000 от 48000 евреи заминават за Палестина, а на останалите 5000 (повечето от които комунисти) са им предложени държавни постове, някои от тях в кървавата "народна" милиция.

След всичко, което сме казали дотук, може да се извади заключението, че настроението против евреите (а не "антисемитизмът", тъй като това е едно лишено от реален смисъл погрешно понятие, защото евреите далеч не са единствените семити) е традиционен християнски култ, докато не се появява пропагандата на нацистите - според някои американски ревизионисти и националисти оттук излиза, че изразът "евреите стоят зад нацистите" не е съвсем без основания, а Холокостът е иницииран от евреи-ционисти, за да използват случая в тяхна изгода, като обвиняват белите хора за неговото осъществяване, карайки ги да се разкайват. Евреинът Франц Зел твърди, че главният идеолог на нацизма, Алфред Розенберг, няма и капка немска кръв, но за сметка на това част от предците му са евреи.

Аборт

"Абортът е право на жената!"

С възхода на неолиберализма феминистите и другите неомарксисти имат манията да промотират аборта сред белите жени, наричайки го "про-живот", "про-избор" и "човешко право", което е доста интересен двоен стандарт, тъй като се премахва плодът (животът на бъдещо дете) в утробата заради "свободата" на жената. Явно бъдещото дете няма право на живот за разлика от тях, които просто могат да водят разпуснат и непотребен живот. Какво по-добре от това някой да се освободи от отговорностите си?

Рап и чалга
Най-въздействащото изкуство е именно музиката. Слушателят възприема това, което чува, автоматично се забива в съзнанието му. А ако е съпроводена от добър ритъм и мелодия, то той започва да си я тананика и припява, показва я на приятели и роднини, на които също им се забива в главата. Така е още от античността, когато хората са пеели своите произпроизведения, за да ги запомнят по-добре. На днешната младеж се налагат деградирали звукоблудства, съпътствани с добре подбран текст. Вместо да се интересуват от своите предци, младите хора се чудят коя част да си напълнят със силикон, за да приличат на любимите си чалга "звезди", вместо да почетат човек, дал живота си за Родината, те организират мемоари за предозирали негри, участвали в гангстерски банди от местното гето. Разбира се, това настроение се подхранва от медиите. В рапът, който впрочем е негърска музика, най-често се пее за уличния криминален живот, за обири и убийства, за разпространение на наркотици и практикуване на разврат. Невежият слушател възприема тези неща за нещо естествено и нормално, започвайки да им се покланя, сякаш са Божествено творение. Днешен пример в България за най-влиятелни сред младежта подбудители на тази деградация са Мърда Бойз или МБТ, които едва ли имат песен, посветена на различни от изброените неща. При чалгата (която е циганска музика) важи същият зарибяващ принцип. Обаче ще дадем един особен пример за чалга "звезда". Този пример е Галена, но с какво се отклонява от останалите изпълнители? С това, че певицата участваше на тазгодишния гей парад, чрез което привлече хиляди младежи на събитие, организирано от отявлени неолиберални сатанисти.

Нека читателят не остава с погрешното впечатление, че абсолютно всичко, споменато в тази статия, е буквален сатанизъм. Част от предоставения материал спада към "алегоричния сатанизъм" поради липсата на точно наименование на цялата ненормалност, която се промотира сред белите народи.

Ние трябва да приемем деградацията за едно течение. За един "изъм", а нейните разпространители - за "исти". Както е казал един американски националист, за да унищожиш "изма", трябва да спреш "иста" по траен начин. Така както деградацията е обявила война на нормалното, така нормалното трябва да отвърне на удара.
Източник: